Рафи призна за най-големия си провал: Платих висока цена, за да… СНИМКИ

Поп певецът Рафи Бохосян наскоро призна кои са най-големите му страхове и думите му вероятно са изненадали мнозина от феновете на изпълнителя, който никога не е показвал каквото и да е притеснение на сцената.

„Първото, което ми изниква, когато трябва да говоря за себе си, е Артист. До ден-днешен не успях да се нарека нито музикант, нито певец и все още не мога да си отговоря на въпроса „Кой съм аз?“ Щастлив човек съм и хората не знаят почти нищо за мен“, откровено започва с признанията артистът Рафи пред Мон Дьо по Нова тв.

Миналата година бе тежка за почти всички артисти и когато спря този мой живот, доста ми се промени мисленето. Имах момент, в който загубих гласа си и не може да пея близо една година. Нямам обяснение и ходих при много доктори и единственото е, че е било на психическа основа. Обяснението е, че мисълта ми е била блокирала вокалния ми апарат. До този извод достигнах и аз самият, защото може и не бих го нарекъл отчаяние или депресия, но е някъде между двете“, разкрива тежките състояния през които е преминал.

Рафи признава, че често има усещането, че кариерата му свършва и това се дължи според него на неувереност и затруднения в изразяването си. Дори е изпитвал съмнения дали би могъл да продължи да пише и създава песни, тъй като това е нещото, което е от значение за артиста Рафи.

„Да оцелееш на пазара е въпрос на много работа и то без прекъсване. Понякога ме мързи, но така е при повечето артисти и певци в България. Щом до този момент нямаме изпълнител, който да е излязъл навън, това е липса на достатъчно желание да свършиш нужната работа, а не е въпрос на пари. Таланти имаме. Изключвам форматите, които постоянно бълват много добри артисти. Има пазар, ако те го създадат за себе си. Трудно е, искат се средства и да дадеш повече от себе си, но всяко нещо си има цена.

Платих висока цена да съм Рафи. Най-вече платих време и доста дълго време живях в бъдещето, което ще направя и в миналото, което не направих и в момента, в който го осъзнах, спрях да давам напразни обещания на самия себе си. Започнах да работя това, което обичам в момента“, сподели изпълнителят.

„Най-големият ми провал до този момент е авторският ми репертоар. Супер страхлив съм, когато ми се налага да вадя музика. Имам песни, но са малко за пътя, който съм извървял до момента. Има песни, които са най-добрите, които съм правил, но има едни други… Има песни, които в този период от време съм бил неориентиран, че съжалявах за някои от тях.

В момента не вадя музика не защото не съм написал такава, а защото не съм сигурен, че е дошъл момента да я пусна. През последните 5 години не съм пуснал собствена песен. Работя върху страха си. Страх ме е дали това, което искам да кажа съм аз. Най-големият компромис, който направих със себе си, беше, когато спрях да правя музика и това е най-голямата грешка, която съм допускал“, изля болката си певецът.

„Дълго време не успях да намеря хора, с които да работя. В българския музикален пазар, ако не си артист на сцена, много трудно можеш да изкарваш пари. В днешно време няма толкова много композитори, аранжьори, текстописци, както е било едно време. Намерих такива хора и работя с тях в момента. Това са хора, с които творим. В момента, в който създаваш изкуство, това е и момента, в който не мислиш за парите. Парите те посрещат преди да влезеш в студиото и те изпращат от него. Всички имаме грехове за това, че не сме създали предпоставките в момента да имаме качествен музикален пазар в България за поп музика. Има пазар, но не е развит“, добавя още изпълнителят.

„Героите за мен са родителите ми и брат ми. Това са тримата души, които дават всичко от себе си. Моята приятелка е другият човек, който е винаги до мен, без значение през какви дупки съм преминавал. Когато започнах като изпълнител исках да имам танцьори със себе си и тогава един по един събрах пет човека, с които вече десет години аз съм на сцена. Това са моите танцьори „Скайуокърс“ и един от тях е моята приятелка Елена, която е и сродната ми душа“, разказва Рафи.

„Това е усещане, което не съм изпитвал преди това. Преди Елена не съм имал и друга сериозна връзка. Бях готов да отворя себе си към някой друг. Единственият човек, към когото съм се разкривал по този начин, е Елена. Трудно ми е да говоря за тези неща, тъй като ставам емоционален и се притеснявам да открия някаква част от себе си, която бих искал да остане за мен и за сродната ми душа. През цялото време, в което сме заедно, минахме през такива обрати и трудности, че осъзнавам какво означава думата сродна душа. Тя също е артист и когато двама артисти се съберат на едно място, понякога става опасно. Два характера и две супер егота“.

„Естествено, че е трудна работата с Рачков. Години наред сме го виждали в различни ситуации, като водещ или жури и никой не може да го контролира. Когато трябваше за първи път да се срещнем за предаването, имаше момент на напасване, но за щастие беше много кратък. Бързо се уцелихме и минахме до една вълна, в която търсихме едно и също нещо. Търсихме промяна. Той имаше нужда от промяна. И той, като всеки един артист, беше преминал през този тежък период. Всички артисти преминават през него.

Сподели ми, че добре, че е бил спектакъла, който правеше и събитията около него, за да го карат да се чувства жив. Идеята за „Шоуто на Рачков“ е негова мечта. За артист, който се развива в една област и работи по определен начин, е много трудно да излезе от амплоато си. Рачков е артист с талант, който все още не е разгърнат на макс.

Дори и в разговорите ни той показва една светлина, която мечтая хората да видят в ефир. Това не е актьорът или любимият ни комик Рачков, който ни разсмива, а е човекът, който може да споделя и разказва душевни и мъдри слова“, разказва за участието си като музикален продуцент и режисьор в „Забраненото шоу на Рачков“.

„В момента, в който снимаме, има годишнина от смъртта на Джон Ленън и днес аз съм Imagine, защото това, което мисля и това, което ще създам, и което правя в момента, смятам, че това е т.нар. Imagination. Живея в него и смятам, че всеки, който живее във въображението и мечтите си, и работи, за да ги създаде, може да се нарече щастлив човек. Аз съм щастлив човек, защото правя това, което обичам.“/show.blitz.bg